„Пирати по света, обединете се и откраднете всичко, което някога съм писал“ – това е призивът, с който световноизвестният бразилски писател Паулу Куелю се обръща към интернет пиратите във връзка със спорния закон срещу онлайн пиратството в САЩ (Stop online piracy act – SOPA).

В своя блог писателят предупреждава, че SOPA заплашва да блокира интернет. „Това е истинска заплаха не само за американците, но и за всички нас, тъй като проектозаконът, ако бъде одобрен, ще засегне цялата планета“, пише Куелю.

Той признава, че като автор би трябвало да защитава „интелектуалната собственост“, но не го прави, защото добрите стари времена, когато всяка идея си имаше собственик, са си отишли завинаги. „Първо, защото всичко, което някога се прави, е да се въртят четири истории – любовна история между двама души, любовен триъгълник, стремеж към власт или история за пътуване. Второ, защото писателите искат това, което напишат, да бъде прочетено, дали във вестник, блог или на някоя стена“, обяснява бразилският автор.

„Колкото повече слушаме една песен по радиото, толкова повече искаме да си купим диск, същото е и с литературата. Колкото повече хората „пиратстват“ една книга, толкова по-добре. Ако харесат началото, ще си купят цялата книга на следващия ден, защото няма нищо по-изморително от четене на книга от монитора“, твърди Куелю.

Писателят споменава, че издателите биха отхвърлили неговите твърдения с аргумента, че за да оцелеят, на авторите трябва да се плаща. В отговор на това той разказва как през 1999 г., когато за пръв път негова книга е била издадена в Русия с тираж 3000 броя заради недостиг на хартия, той случайно открива пиратско копие на „Алхимикът“ и го публикува на уебсайта си. Година по-късно, след като кризата отминала, Куелю продава 10 000 броя от оригиналното издание. До 2002 г. той продава милиони копия в Русия.

„Когато пътувах през Русия, се срещнах с няколко души, които ми казаха, че са открили моите книги благодарение на пиратското издание, което съм публикувал на сайта си. Днес на своята уебстраница давам линкове към мои книги, достъпни на peer-to-peer сайтове, а продажбите ми продължават да растат“, разказва той.

„Актът на пиратство може да служи като представяне на работата на един артист. Ако харесаш неговата или нейната идея, то тогава ще искаш да я имаш в дома си. Добрата идея няма нужда от защита. Останалото е или алчност, или невежество“, пише Куелю.

За съжаление При Яфата се случва нещо много, много странно за нашата държава. А всъщност може би въобще дори за света. Когато се настанихме станахме свидетели как келнера като прибра парите от съседната маса, БУКВАЛНО си поиска 10% „сервиз“, както той го нарече. Стана ясно, че сервиз официално обявен няма, но той се хранел от бакшиши, защото бил на минимална заплата. Оправдаваше се, че и той бил ходил в чужбина и било така, а въпросните хора от съседната маса всъщност бяха италианци и не изглеждаха да са бедни. От управата потвърдиха, че няма обявен задължителен сервиз в заведението, но било нормално да се остави 10% бакшиш и явно нямаха против келнерите им да си го искат от клиентите.

Веднага напуснахме заведението възмутени. Отвън един от италианците се оплака (на български), че били там за трети път и били много доволни, но това се случвало за първи път. „Вече кръст на това място!“, завърши човека и е прав. Два кръста от нас.

Тръгнахме си и походихме в снега и кишата двайсетина минути до друг  не толкова известен традиционен ресторант, усмихнаха ни се на входа, наядохме се като чорбаджии, оставихме им дебел бакшиш и си ни изпратиха по живо по здраво…

* В Япония е обидно да се дава бакшиш на келнера, защото той получава заплата за труда си.

снимка в.Дневник

Драго bTV, вече коментирах действията на посланик Уорлик за вас, но всъщност има още доста да се каже по темата, затова ще ви цитирам тук.

„Обзалагам се, че сред участниците има хора, които са си сваляли музика и филми от пиратски сайтове. Това е разбираемо и аз самият съм нарушавал закона в това отношение, но знам, че не е правилно”, коментира посланикът.

Кражбата на интелектуална собственост всъщност още няма почва у нас. Хората не само, че не се замислят като я крадат, но не се замислят и като им я крадат.  Много малко хора си търсят правата в това отношение, въпреки че съдът в България учудващо има що годе адекватни реакции по подобни вид казуси (виж примера с марката и опаковката на Calgonit).

Въпросът с филмите и музиката в интернет е много ама много бозав. Но за да стигнем до тази каша първо трябва да си обясним интелектуалната кражба. Логиката на кражбата на интелектуална собственост трябва да произлиза все пак от кражбата, при която нещо чуждо е присвоено, точно както посленик Уорлик казва с бижутерския магазин. И в някои случаи това наистина е така — копирам сценария на някой с който съм се напил и го продавам на някое киностудио. В този случай моите действия създават директна щета на автора. Обаче има и други случаи на кражба на интелектуална собственост, които далеч не са толкова обясними. Например парадокса с електронните книги и библиотеките: защо едните да не могат да се разпространяват свободно в Интернет, а другите да могат да бъдат прочетени от всеки, който се е абонирал за библиотеката? Как едното е кражба, а другото не е?

Случаят с музиката е също много парадоксален. Най-най-модерните хитове звучат всеки ден около нас, буквално по 2-3 пъти докато сте в задръстването на път към работа, но не плащате за тях. Същото важи и за клиповете им по музикалните канали. Освен това почти всички те са някъде в интернет качени на видео или аудио платформа, къде от фенове, къде от упълномощени частни фирми (като VEVO). Ще кажете, че медиите си плащат за това и че има реклама. Ще ви кажа, че има автори, които сами си носят касетките в радиата, за да им се върти музиката. Значи се получава така, че ако гледам някой клип на Katy Perry в канала ѝ на  VEVO в YouTube няма проблем, но ако го гледам качен от някой друг юзер е кражба на интелектуална собственост. Също така ако я гледам по телевизията или я чуя по радиото е ОК, ако си пусна MP3 плейъра не става.

Не по-малко абсурдни са нещата в кино индустрията. Филмите като продукт не са универсално достъпни особено в държави като България. Тук ако човек иска да иде на кино обикновено трябва да бие доста път. До преди няколко години кина имаше само в топ 5 най-големи града. Не всички филми се издават на DVD навсякъде, а и не всички DVD носители и четци са съвместими (има зониране на континентален принцип). Добавяме, че вече повечето сериали, които се излъчват се качват и на сайтовете на телевизията с ограничение за страната, но свободно достъпни.

В крайна сметка излиза, че всички тези врътки, правила и абстракции са с една единствена цел: максимизиране на печалбата на държателите на авторските права.  Проблемът ми напомня много на случилото се след изобретяването на печатарската машина. Изведнъж светът се променя и хората, които са се занимавали с преписи на книги си губят хляба: печатните книги са много по-евтини, по-разбираеми и по-бързи за създаване. Същото се случва и сега, но индустрията, която е засегната е много голяма и богата и се съпротивлява всячески на промените, включително и чрез законодателни лостове и наистина успяват особено в западните страни. Така че скъпи приятели очаквайте рано или късно това да се промени и светът отново да се промени безвъзвратно.

Днес гледах Любо Пенев по tv7 в първото си интервю като национален треньор и си затвърдих мнението, че това е най-доброто, което може да ни се случи в момента (освен разбира се да си вземем Отмар Хицфелд или Гуус Хидинг). Българиският футбол е прекалено бъкан с проблеми, противоречия и междуособици, за да излезна и да кажа, че като се реши даден проблем или дойде или си отиде даден човек всичко ще се оправи. Не е така. На българския футбол му трябват 3-4 години за да създаде нещо и поне 10 ако искаме да имаме наистина силен национален отбор. И с оглед на това Любо Пенев изглежда като един доста добър избор за треньор. Освен, че е шампион с Литекс, Стратегът от Валенсия, както го нарече днес Бареков, е доста странен и леко суров характер. За него дисциплината и колектива са най-важни, но освен това е и един от малкото треньори, които влизат в националния и не обещават, че ще бием, че ще се класираме или еди-какво-си. Той влиза и иска да създаде отбор, отива да гледа младежите и децата. Казва, че има визия за бъдещето и я подкрепя с думи. Обещава да бъде безкомпромисен и аз му вярвам, защото знаем, че е бил такъв до сега.

Не крия, че ми харесва и че ще се радвам ако успее. Надявам се да го оставят достатъчно дълго, за да успее, защото от това положение, в което сме в момента няма измъкване с един месец тренировка, а с години усилен труд. Пожелавам му търпение и упорство, защото ще му трябват с тези наши купонясващи футболни метросексуалисти.

Ехоооо, вие за осъдена проститутка в България чували ли сте?

Точно така, не сте! Защото проституцията не е незаконна, не е и криминализирана. Полицаите не могат да задържат жени за проституция по улиците, те ги прибират по разни остарели наредби за нарушение на обществения ред, разврат и т.н. глупости.

Само вижте фактите:

• Към момента проститутките, които работят сами се самоосигуряват (при желание разбира се), а тези от клубовете ги осигуряват като сервитьорки, танцьорки, компаньонки и прочие.
• Не е никаква тайна, че в интернет е пълно със сайтове за компаньонки, обяви за секс услуги, масажи, компания и така нататък. Всички те имат обявени цени, телефони и снимки. В клубове, по адреси и в собствени жилища.
• Пълно е с примери за доброволно проституиращи момичета и млади жени. Бяха при Карбовски, бяха в сутрешни блокове — колкото си искаш истории. Даже протестираха пред МС.
• Няма никакъв здравен контрол — 0! Освен ако не ходиш в някакви отбрани елитни публични домове, а и там кой знае какво е. Аз не знам поне, но се надявам държавните мъже поне там да налагат някаква дисциплина.

Като добавим и изключително подкупните и репресивни ченгета картинката съвсем започва да прилича на тотално „заеб*ване“ от страна на държавата. За мен това не е грижа за тези момичета, това е като да прибираш 12-класник за 1-2 грама трева. Страх и мълчание!

Казват, че като се легализирала проституцията се увеличила (как въобще са го измерили това?). Ами какво лошо има в това да се увеличи проституцията ако е легална? Все едно да кажем, че е лошо да се увеличат желаещите да идат на мисия в Афганистан. Ама едното е повод за гордост, а другото е неморално според западните порядки.

Не съм такъв капацитет, че да казвам какво ще се промени и колко ще е по-добре ако проституцията се сложи в списъка с професии и се облага и т.н. Но мога едно сигурно нещо да кажа: в момента не е по-добре!

Тъй като днес нямам право да агитирам, и ще се съобразя с това, ще кажа като един политик, на който ме пита, че гласувах не за една по-добра България или за повече демокрация или там каквото друго клише се ползва. Аз гласувах, за да ги накажа, за да им тежат по-малко купените гласове, за да им покажа, че не ги обичам, не ги искам и че са грешни.

iПротест!

За по-малко от година кавърите й избухнаха в интернет. Наред с тийнейджъри с китара и микрофон, малки деца, и много известни и неизвестни певци и артисти дадоха своя принос за хайпа.

Наистина ми е трудно да повярвам,че Chester успява да я изпее толкова добре.

Детето-чудо Maddi Jane ме накара да се замисля какво ли ще изпее тя, когато стане на 21.

Докосва и коравите сърца на военните, а те лично моето, макар и снимано с телефон.

Малката Alexa с татко си просто карат всичкия прах в стаята внезапно да се отправи към очите ми…

С много чист и приятен глас John Legend вкарва RnB нотка в своята версия.

А това момче просто има талант, и не само да пее — клипът му е гениален!

BoyceAvenue правят прилична версия с мекия си акустичен стил.

Lea Michele и Johnаthan Groff правят уникален дует в един от епизодите на Glee (Клуб „Веселие“).

Ето и една свежа и динамична версия от момичетата от Wonderland.

Ето и малко мъжка хармония…

Това момче не знам защо така реши да ги качва тези тонове в припева толкова високо, но останалата част наистина ми хареса.

И накрая самата Adele…

French model Tara Lynn

I’m writing this article in English, because the things I want to say seem universal, cross-language, and, I hope, cross-cultural. There was some corny story about a whale and a mermaid triggered by some picture of a skinny-ass model at the door of a gym somewhere. In a nutshell the story said it’s cool to be a fat ice-cream-eating whale while skinny-ass mermaids pop pills alone in the dark. Basically the exact opposite of the „Do you want to be a mermaid or a whale?“ picture. Yeah, that was it.

Now let’s get to science and how I see things. Science tells us that Ms. Lynn up there is no in the best shape she can be. The extra weight puts some of her vital organs under extra pressure thus „helping“ directly and indirectly all kinds of diseases  and defects to develop. Science also tells us that those bread sticks of girls walking the cat walk for ridiculous amounts of ca$h ain’t livin’ la vida sana either. So you’d best watch your weight and keep to the Golden Mean like with every other thing in this universe. Speaking of watching, the weight watchers probably make a fine diet, but man is this tiring!

That was medical science. Remember, these guys see every day things that you don’t see at all. And unlike you, they know how and why they happen. So let’s put a pin on that healthy stuff and come back to it later. My science take a more dry and efficient approach. Math people like numbers, right? Well, I do too. I think our brains measure the attraction to each individual of the opposite sex and give it a score. That’s how we choose between Blake Lively and Mila Kunis (apparently these are the top 2 most desirable women according to www.askmen.com), …. that is if we must

Computing scores is a relatively easy task if we are limited to a few features. So if we define tits, ass and face to be our features we can probably normalize the score of each and put it somewhere between 1 and 10. That’s simple, but too inaccurate. Our brains are no simple things remember? There are an arbitrary number of features that any person would look for in the opposite sex. Big tits, small tits, small calves, big ass, curvy ass, flat tummy, huge eyes, etc. And combinations like small waist and big ass, blue eyes and blonde hair are important too. And the thing is that not only everybody looks for different things, but they also put different stress on them. For example, if asked if they like tits most men would say ‘Sure!’, but for some of them they are the too important, to the point they hardly see past them, and for some of them they give way to lips or smile or something else. Thus computing these features get more complicated — their scores are weighed by each individual. There are also some external factors in the computation of these scores, namely what’s fashionable and aesthetic in this particular time period. During the second half of the 20th century skinny became very attractive, but Rubens painted a lot of strait-up fat people, many of them divine creatures; there was a time when everybody wore white wigs and fake moles, nowadays Lady Gaga paints her hair different color every week; they also used to be very pale and put on powder on their faces to look even paler, while now everybody wants to be tanned. So what’s pretty, attractive and beautiful in the human mind is a dynamic and complex thing, which is also highly individual.

Now back to Ms Lynn up there and how I feel about her. I happen to put a stronger stress on the face features of a women than on her fat index, so her full-blown french features are highly attractive to me and judging from this picture she appears sexual and mysterious, so I think I just might go with Sir-Mix-A-Lot on this and say: Baby got back!