Логични обяснения за и против това просто правило могат да се дават и да се води безкраен спор. Съгласна съм, че е по-трудно да се определи кой е подлогът в сложните изречения, а още по-объркващо е, че в такива изречения често има и повече от един. И все пак – ако ситуацията налага писането на такъв текст, логично е авторът да отдели по-голямо внимание на работата върху него, а определянето на пълен член не е непосилна задача. Не съм против опростяването на езика и езиковата икономия, но според мен в случая не става въпрос за това, а за най-обикновен мързел и нежелание да се научат най-елементарни правила. Да се спазва пунктуацията е доста по-сложно от определянето на пълен член, така че защо пък да си тормозим така или иначе вече изтормозените мозъци със съобразяването на граници на подчинени изречения, обособени части, вметнати изрази и т.н., а просто не караме както дойде, пък кой разбрал -разбрал…

Не е ли хубаво човек да прочете един грамотно написан текст и не е ли жалко, че завършили университет хора пишат неграмотно? Неграмотни преводачи, неграмотни журналисти, а да не говорим, че една голяма част от младите докторанти и преподаватели в университетите нямат дори и най-елементарна езикова култура и умение да посторят смислен текст!

Да вземат да махнат часовете по български език, щот тоа език мноо труден, брях! Литературата също, щото древните са писали само тъпотии и някви неща, дет не са ама никак интересни и хич на никой не му дреме кой кво казал и що го казал….Бе такзвиз ралти, дет са вика, брат ми! Народа че си гледа тъпо, ша са мисли за мноо умен, па некой като си е немал друга работа, та се е учИл ка се пише и се чете, нека си е задръстеняк….

А блога Ви, въпреки че не съм съгласна с мнението Ви по разисквания въпрос, ще продължа да го чета от време на време, защото зад буквите личи и мисъл. Тук вече, поради точно тази причина, мога да направя един виртуален поклон . (bow)

„цялостния стремеж на българския език към еднаквост на писането и четенето“ е това, което написах. И това е вярно. Има определени процеси във фонетиката, които правят писането и говоренето леко различни (обеззвучаване, озвучаване, неутрализация на гласни), но не можете да отречете, че цялостната тенденция на българския език е към уеднаквяване.

За диалектите сте права, че в Троян и мисля също в Карлово говорят само на пълен член. Но има ли значение дали се ползва само пълен член или само кратък член? Мисля, че ако формулирам твърдението, че никъде в България няма говор, който да ползва пълна и кратка форма, ще се съгласите. Аз съм против синтактичното правило, ако трябва да бъда наистина точен. Дали всички ще са пълни, всички ще са кратки или правилото няма да е задължително, за мен няма значение. Всичките са приемливи решения.

Последният параграф е доста ироничен. Иронизирам, че никой не може да ми даде причина защо пълната форма е полезна, каква веществена информация носи или в кое друго правило участва. Единствените причини са, че пълният член показва подлога, пълният член е национално богатство и пълният член отличава грамотните от неграмотните. И за това казвам, че подлога няма кой да ни го показва в другите родове, а пък въпросът за преразпределението на социалните прослойки в хипотетичния вариант на премахване на правилото е леко неуместен довод.

И последно, какво означава „темане“?

Не мога да разбера иронията от последния параграф? Може би е добра идея да се прочете малко литература по въпроса, защото фонетично правило е да има разлика в правопис и правоговор, нали?

А що се отнася до това, че в никой български диалект не се употрябва пълен член – скъпи авторе, идете в троянско и ако никой в околността не сложи пълен член, ще Ви направя темане!

Хубаво написан блог, но прочетете все пак още малко българска граматика и тогава пак напишете статия.