В България му казваме бакшиш, но е известен още и като tip и trinkgeld. Някъде е задължителен, някъде е пожелателен, а някъде е дори обиден*. Но какъвто и да е, той винаги е част от традицията. А традицията в България повелява да оставим бакшиш ако сме доволни от обслужването. Ако яденето ни е харесало, ако келнерът е бил любезен, ако просто сме в настроение или се чудим какво да си правим парите — на нас ни е драго да оставим 5-10% отгоре.
За съжаление При Яфата се случва нещо много, много странно за нашата държава. А всъщност може би въобще дори за света. Когато се настанихме станахме свидетели как келнера като прибра парите от съседната маса, БУКВАЛНО си поиска 10% “сервиз”, както той го нарече. Стана ясно, че сервиз официално обявен няма, но той се хранел от бакшиши, защото бил на минимална заплата. Оправдаваше се, че и той бил ходил в чужбина и било така, а въпросните хора от съседната маса всъщност бяха италианци и не изглеждаха да са бедни. От управата потвърдиха, че няма обявен задължителен сервиз в заведението, но било нормално да се остави 10% бакшиш и явно нямаха против келнерите им да си го искат от клиентите.
Веднага напуснахме заведението възмутени. Отвън един от италианците се оплака (на български), че били там за трети път и били много доволни, но това се случвало за първи път. “Вече кръст на това място!”, завърши човека и е прав. Два кръста от нас.
Тръгнахме си и походихме в снега и кишата двайсетина минути до друг не толкова известен традиционен ресторант, усмихнаха ни се на входа, наядохме се като чорбаджии, оставихме им дебел бакшиш и си ни изпратиха по живо по здраво…
* В Япония е обидно да се дава бакшиш на келнера, защото той получава заплата за труда си.
