верните кучета лаят най-добре
Накратко, през 2004г. на правителството на Симеон Сакскобурготски му писна от църковните разколи и подтиквано от Първанов и верните му съпартийци предприе мерки за справяне с положението по нашия си начин — ако закона не позволява, ще променим закона.
Не веднъж се е случвало така, че парламентът да приема закони, поправки и т.н. лобирани конкретно от даден случай или субкт. Най-светлият пример е поправката Ванко 1. За съжаление законатът, в който е написано, че религия и държава са две различни неща и че светската власт не може да се меси в духовните въпроси се нарича Конституция на Република България. Така им е скимнало на хората преди години и така са написали в чл.13 от основния закон. Та като не може този закон да се променя, дайте да променим закона за вероизповеданията — речено сторено — законът за вероизповеданията предвижда регистрирането на православната църква, и то доста специфично синода на дядо Максим, за юридическо лице и така поставяйки я под опеката на закона. В следващия момент полицаи влачат ритащи свещенници насам-натам и алтернативният синод е оставен на улицата. И така, спорът не е решен, но за сметка на това можем за пореден път да перефразираме другаря Сталин: Има синод с имоти – има проблем. Няма синод с имоти – няма проблем.
Всичко това минава покрай ушите и очите на гражданите без много много да им пука, главно защото и на тях им е писнало от вечната разпра между тея дето слагат неонови кръстове на вековни манастири и събират такси дори за да влезеш и онези дето само мрънкат колко са бедни, защото им взели свещолеярните и незнам си какво. За съжеление това е поредната проява на гражданско безхаберие и апатия, която ще доведе до олекването на бюджет 2009 с поредната сума от порядъка на десетки или може би стотици хиляди евро присъдени глоби от Страсбург.
Та като са я забъркали смело тая каша, сега идва лека полека моментът, в който ще си я сърбат и какво прави Гоце? Ами ходи пита Московския патриарх Кирил какво мисли по върпоса и (ако може да се вярва на пресата за това) го моли за медиация/помощ при разрешаването на конфликта. Личното ми мнение по спора на синода (и то не много информирано) е, че за каквото и да се карат тези духовници, трябва да се засрамят от белите си бради и да се разберат, защото вече сигурно 20 години ще станат, а те се държат все по-арогантно и примитивно. Казвайки това като гражданин, на мен ми е все тая дори ако папата дойде да медиира казуса, стига да се реши най-накрая. Но дори казвайки това, не мисля, че на президента му е толкова на сърце спорът да бъде разрешен, колкото спорът да бъде разрешен в полза на синода на Максим. И докато това е така, подобни опити за вмешателство в работата на църквата ще се тълкуват от моя страна и предполагам от страна на доста широка част от населението като поредната проява на малоумно гъзолизничество от страна на президента.
И сега да стигна до великото изказване, което е причина за този пост. Г-н Георги Георгиев, зам. гл. ред. на в.Дума и явно изявен журналист предан на лявото, изтърсва съвсем небрежно в по RE:TV, че Президента е питал Московския патриарх за мнението му по въпроса с разкола, защото това е един много важен проблем за българската държава, не за българската църква, защото „… православната ни църква е част от нашата държава. Може да пише в някакъв документ, че църква и държава са разделени … но това не е така на практика. Няма какво да се лъжем.“ За да бъда честен господинът веднага се извини, че нарече конституцията „някакъв документ“, но самото му твърдение, че неспазването на конституцията е факт, при това обикновен и едва ли не нормален и няма какво да се лъжем, е меко казано скандален и в явен опит да защити очебийната глупост на господарите си. Иначе казано: лае като вярно куче на каишка срещу всичко и всеки освен господаря.
Цялата тази законова и незаконова каша за пореден път ме убеждава, че левичарите в България страдат от неизвестен генетичен синдром причиняващ тежка форма на невъзможност за разбиране на пониятието за законност, хронично безсрамие и откровенна глупост. Извинявам се на всички пишещи с лявата ръка, за последните си думи. Надявам се да не са ме разбрали погрешно.
