
Гордостта на народа
В разгара на газовата криза президентът, агент Гоце, яхна народното недоволство и гнева на зъзнещите пенсионери с идеята си да отваряме старите реактори. Последва колеблива подкрепа от БСП и ДПС, която се затвърди след организираните и много вероятно платените от Христо Ковачки (формално движение НАПРЕД) протести. Правителството на България взе решение да започне подготовка за рестартиране на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй малко преди газовата криза да приключи; пет дни след края на газовата криза пък парламентът взе решение за взлизане в преговори с Брюксел относно рестартирането на реакторите въз основа член 36. от договорът за присъединяване на България и Румъния към ЕС. НДСВ не подкрепи решението в парламента, но ще го подкрепи на правителствено ниво. Опозицията размахва пръсти, гледа на кръв и беснее замеряйки БСП с обвинения в популизъм и предизборни стратегии, които ще струват твърде скъпо на цялата държава. На фона на това, Брюксел заплашва Словакия със санкции ако отвори АЕЦ-а си и нищо по-обнадеждаващо не се чува за българските намерения. Според правителството газовата криза е нанесла огромни загуби на българската икономика, които сега, чрез показване на солидарност от ЕС, трябва да бъдат компенсирани с отварянето на трети и четвърти блок. Всичко това хвърля държавата в два лагера — „за“ и „против“ рестартирането на реакторите. Тезата на управляващите е, че България най-сетне може, като равноправен парньор да седне и да преговаря с ЕС и стига да престави достатъчно добри доводи, ще получи каквото иска. Тезата на опозицията е, че управляващите правят популистки предизборен ход, като знаят, че всичко е обречено на провал и само залъгват народа на цената на доброто име на страната ни.
Аз тук си задавам въпроса: какво става? Но всъщност въпросът не е един. Нека започнем от това кои са лагерите. От едната страна са Гоце, БСП, ДПС, ВМРО, АТАКА и НАПРЕД, а от другата са всички останали включително НДСВ и комисар Кунева.
Какво мисли народът и кого подкрепя? Нямам социологически проучвания, но съм сколонен да вярвам, че много голяма част (със сигурност мнозинството) от гражданите са в подкрепа на рестартирането. Дали наистина разбират как, защо и какво ще ни донесе и коства това — не е много сигурно. Повечето хора смятат, че затварянето на реакторите е било несправедливо искане от страна на ЕС, граничащо с изнудване и от момента на затварянето им са на мнение, че при възможност трябва да бъдат отворени отново.
Кой какво ще спечели? Партиите подкрепящи рестартирането на реакторите в момента печелят популярност и ще продължават да печелят до момента, в който не им бъде отказано от ЕС. В този париянт обаче те ще посочат с пръст и ще кажат: „Ето, виждате ли, те са лошите! Ако бяхме отворили реакторите, щеше да ни е по-леко.“ Това до известна степен ще подейства на крайно настроените (и не особено информирани) избиратели и ситуацията е един вид win-win за тях. Следващият човек, който ще спечели е Христо Ковачки — собственикът на Атоменергоремонт (компания извършваща редица добре платени услуги за АЕЦ Козлодуй). НЕЛ ще реализира 100 млн. лв. печалба при продажба на електроенергията от горивото в четвърти реактор на вътрешния пазар и 130 млн. лв. при износ. От там нататък не е ясно кой точно ще спечели от пускането на реакторите. Като казвам, че не е ясно имам пред вид, че правителството все още не е казало абсолютно конкретно за какво ще похарчи парите. Дори съвсем ясно казва (представител на ДПС в студиото на Булевард България по RE:TV), че по-евтин ток за бизнеса няма да има, тъй като бизнеса и без това му е много евтина електроенергията — най-евтината в цяла Европа.
Следващият въпрос е какво можем да загубим? Според управляващите нищо не може да бъде загубено. За тях нещата са като във вица с човека, който се молил на Господ да спечели от тотото, но не бил пуснал нито един фиш. Според противниците на идеята, обаче тя ще доведе до поредното влошаване на отношенията ни с ЕС, които в последната година вървят само надолу. Ще се покажем като партньор, на който не може да се има пълно доверие и така ще поставим в опасност защитата на интересите си в бъдеще.
Какво мисли Европа? Европа в условията на криза не гледа с толкова добро око към „зелените“ идеи на анти-ядрените активисти, но това не означава, че нещата са се променили за нас. Ако Европа иска да запази авторитета и имиджа си, тя трябва да отстоява интересите и договореностите си. Брюксел демонстрира точно това като заплаши Словакия със санкции, при условие, че там загубите и щетите са може би по-страшни (при тях дори имаше дефицит на ток, докато ние изнасяме 160 мегавата). Ето за това реакцията на ЕС не може да бъде изненадваща — ясно е като бял ден, че никой в Брюксел не иска да отстъпва, ако не му се наложи насила.
Исканията ни имат ли основание? Член 36. §1. гласи така:
Ако до края на период от не повече от три години след присъединяването, възникнат сериозни и трайни затруднения, в който и да е сектор на икономиката или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България или Румъния могат да поискат разрешение да предприемат защитни мерки, за да възстановят положението и да адаптират засегнатия сектор към икономиката на вътрешния пазар.
Това означава, че при трайна криза в икономиката, когато даден отрасъл има проблем свързан с условията на договора и този проблем се задълбочава, тогава ние можем да поискаме временно да предприемем мерки за да възстановим даденият отрасъл. Ако го приведем към пример — ако след спирането на 3-ти и 4-ти блок енергийният ни сектор беше пострадал толкова, че да изпаднем в енергийна криза поради липса на електроенергия или 5-ти блок излезе от строя за 5-6 месеца, тогава ние можехме да кажем: ОК имаме енергийна криза, трябва да внасяме енергия за 5-6 месеца напред, което не е предвидено в бюджета ни. Разрешете ни да си включим старите реактори за да възстановим временно баланса.
Какво ще се случи в крайна сметка? Както Гергана Грънчарова, така и Меглена Кунева остро разкритикуваха проекта на правителството. Те, като най-близки до Брюксел и европейските въпроси, не намериха връзка между член 36. и настоящата криза и предвидиха с абсолютна сигурност, че подобни искания от наша страна са обречени и ще бъдат само в наш морален ущърб. Т.е. България ще се изправи пред ЕС и ще поиска да отвори реакторите си, защото и трябват пари. След това ЕС ще ни откаже, защото нямаме нито основанието, нито необходимото доверие за да получим подобни преференции. След това БСП ще продължи все по-явно анти-европейската си кампания, обвинявайки ЕС и измивайки си ръцете за тежкото положение на икономиката, което предстои, а българският народ ще пие поредната студена вода.
В заключение на всичко това ще изкажа собствената си позиция, че цялата тази кампания не е в полза на никой друг освен на управляващата класа, и че в крайна сметка няма да бъде постигната никаква полза, но целият народ ще трябва да плаща за липсата на доверие, която ще се задълбочи още повече след това бъдещо фиаско. Тя е пример като по учебник как БСП се справя с проблемите си на управляваща партия – отклоняване на общественото внимание с контролиран скандал/проблем и игнориране и заглушаване на всички, задаващи правилните въпроси, а именно: какви неустойки ще получим от Газпром, кой ще поеме отговорността за тази криза, какви мерки ще бъдат предприети за бъдещо развитие на енергетиката и нейната независимост и как ще бъдат обезщетени и/или подпомогнати българските предприятия загубили 500 млн. лв. (по думите на Петър Димитров)?
В крайна сметка правителството иска да докара обществената нагласа до положение, в което да се сърди на ЕС, а не на Русия заради проблемите от газовата криза и междувременно да реализира предизборни стратегии — още едно доказателство за безумно лоялните про-руски настроения на управляващите ни.